постулат

Речник на българския език

постула̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. постула̀ти, (два) постула̀та, м. Изходно положение, приемано без доказателства.

Грешни изписвания (3)

  • постолат
  • пустолат
  • пустулат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-ту-лат
непълен член пос-ту-ла-та
пълен член пос-ту-ла-тът
мн.ч. пос-ту-ла-ти
членувано пос-ту-ла-ти-те
бройна форма пос-ту-ла-та
звателна форма