правило

Речник на българския език

1. пра̀вило — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. правила̀, ср.
1. Установена закономерност, постоянно съотношение между някакви явления; норма. Граматическо правило.
2. Предписание за извършването на нещо по определен начин. Правописно правило.
• По правило. — Обикновено.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • правело
  • правелу
  • правилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-ви-ло
членувано пра-ви-ло-то
мн.ч. пра-ви-ла
членувано пра-ви-ла-та

2. правило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

правило е производна форма на правя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. правило — мин. деят. св. прич. ср. р.

правило е производна форма на правя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки