критерий

Речник на българския език

критѐрий съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

мн. критѐрии, (два) критѐрия, м. Признак, въз основа на който се прави преценка на предмети, явления. По какви критерии се оценява една писмена кандидатстудентска работа? Критерии за оригинално творчество. Висок критерий. Нисък критерий.

Грешни изписвания (3)

  • кретерей
  • кретерий
  • критерей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-те-рий
непълен член кри-те-рия
пълен член кри-те-ри-ят
мн.ч. кри-те-рии
членувано кри-те-ри-и-те
бройна форма кри-те-рия
звателна форма