мерило

Речник на българския език

1. мерѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • мерилу
  • мирило
  • мирилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ри-ло
членувано ме-ри-ло-то
мн.ч. ме-ри-ла
членувано ме-ри-ла-та

2. мерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мерило е производна форма на меря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

мерило е производна форма на меря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки