меря

Речник на българския език

мѐря преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

мѐриш, мин. св. мѐрих и мерѝх, мин. прич. мѐрил и мерѝл несв.
1. Какво. Определям величината на нещо чрез измерване. Меря ябълки. Меря стаята.
2. Какво. Проверявам дали облекло или обувки са мой размер. Меря блуза.
3. Кого, какво. Вземам на прицел някакъв обект; целя.
меря се. 1. — Меря (в 1 знач.) себе си.
2. Сравнявам себе си с друг.
3. Прицелвам се.
Меря си думите. — Говоря, като обмислям това, което казвам.
Меря пътищата.Разг. Скитам без определена цел, шляя се.
Меря със същия аршин. — Оценявам правилно, без да съм пристрастен.

Грешни изписвания (1)

  • меръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ме-ря ме-рим
2 лице ме-риш ме-ри-те
3 лице ме-ри ме-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ме-рих ме-рих-ме
2 лице ме-ри ме-рих-те
3 лице ме-ри ме-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ме-рех ме-рех-ме
2 лице ме-ре-ше ме-рех-те
3 лице ме-ре-ше ме-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мерил съм мерила съм мерило съм мерили сме
2 лице мерил си мерила си мерило си мерили сте
3 лице мерил е мерила е мерило е мерили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мерил бях мерила бях мерило бяхме мерили
2 лице беше мерил беше мерила беше мерило бяхте мерили
3 лице беше мерил беше мерила беше мерило бяха мерили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще меря ще мерим
2 лице ще мериш ще мерите
3 лице ще мери ще мерят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мерил ще съм мерила ще съм мерило ще сме мерили
2 лице ще си мерил ще си мерила ще си мерило ще сте мерили
3 лице ще е мерил ще е мерила ще е мерило ще са мерили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да меря щяхме да мерим
2 лице щеше да мериш щяхте да мерите
3 лице щеше да мери щяха да мерят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мерил щях да съм мерила щях да съм мерило щяхме да сме мерили
2 лице щеше да си мерил щеше да си мерила щеше да си мерило щяхте да сте мерили
3 лице щеше да е мерил щеше да е мерила щеше да е мерило щяха да са мерили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мерел съм мерела съм мерело съм мерели сме
2 лице мерел си мерела си мерело си мерели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мерил съм мерила съм мерило съм мерили сме
2 лице мерил си мерила си мерило си мерили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мерил била съм мерила било съм мерило били сме мерили
2 лице бил си мерил била си мерила било си мерило били сте мерили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да меря щяла съм да меря щяло съм да меря щели сме да мерим
2 лице щял си да мериш щяла си да мериш щяло си да мериш щели сте да мерите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мерил щяла съм да съм мерила щяло съм да съм мерило щели сме да сме мерили
2 лице щял си да си мерил щяла си да си мерила щяло си да си мерило щели сте да сте мерили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мерил бих мерила бих мерило бихме мерили
2 лице би мерил би мерила би мерило бихте мерили
3 лице би мерил би мерила би мерило биха мерили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ме-ри ме-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ме-рен
непълен член ме-ре-ния
пълен член ме-ре-ни-ят
женски род ме-ре-на
членувано ме-ре-на-та
среден род ме-ре-но
членувано ме-ре-но-то
множествено число ме-ре-ни
членувано ме-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ме-рил
непълен член ме-ри-лия
пълен член ме-ри-ли-ят
женски род ме-ри-ла
членувано ме-ри-ла-та
среден род ме-ри-ло
членувано ме-ри-ло-то
множествено число ме-ри-ли
членувано ме-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ме-рел
женски род ме-ре-ла
среден род ме-ре-ло
множествено число ме-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ме-рещ
непълен член ме-ре-щия
пълен член ме-ре-щи-ят
женски род ме-ре-ща
членувано ме-ре-ща-та
среден род ме-ре-що
членувано ме-ре-що-то
множествено число ме-ре-щи
членувано ме-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ме-рей-ки