мерела

Речник на българския език

1. мерела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мерела е производна форма на меря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мерела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мерела е производна форма на меря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).