мерен

Речник на българския език

1. мѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мѐрена, мѐрено, мн. мѐрени, прил. Ритмичен, с равномерна организация. Мерена реч.



мѐрна, мѐрно, мн. мѐрни, прил. Който служи за измерване на нещо. Мерни единици.

Грешни изписвания (1)

  • мерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-рен
непълен член мер-ния
пълен член мер-ни-ят
ж. р. мер-на
членувано мер-на-та
ср. р. мер-но
членувано мер-но-то
мн. ч. мер-ни
членувано мер-ни-те

2. мерен — мин. страд. прич. м. р.

мерен е производна форма на меря (мин. страд. прич. м. р.).