равномерен

Речник на българския език

равномѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

равномерна, равномерно, мн. равномерни, прил. Който е постоянен, на еднакви интервали, без големи отклонения в размерите, скоростта, обема и др. Равномерно тиктакане. Равномерен ход.същ. равномерност, равномерността, ж.

Грешни изписвания (7)

  • равномерин
  • равнумерен
  • равнумерин
  • ръвномерен
  • ръвномерин
  • ръвнумерен
  • ръвнумерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рав-но-ме-рен
непълен член рав-но-мер-ния
пълен член рав-но-мер-ни-ят
ж. р. рав-но-мер-на
членувано рав-но-мер-на-та
ср. р. рав-но-мер-но
членувано рав-но-мер-но-то
мн. ч. рав-но-мер-ни
членувано рав-но-мер-ни-те