едноврѐменен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
едноврѐменна, едноврѐменно, мн. едноврѐменни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия.
нареч. едноврѐменно. Започнете едновременно. Едновременно с това.
нареч. едноврѐменно. Започнете едновременно. Едновременно с това.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- едновременин
- едновреминен
- едновреминин
- еднувременен
- еднувременин
- еднувреминен
- еднувреминин
- идновременен
- идновременин
- идновреминен
- идновреминин
- иднувременен
- иднувременин
- иднувреминен
- иднувреминин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ед-нов-ре-ме-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ед-нов-ре-мен-ния | ||
| пълен член | ед-нов-ре-мен-ни-ят | ||
| ж. р. | ед-нов-ре-мен-на | ||
| членувано | ед-нов-ре-мен-на-та | ||
| ср. р. | ед-нов-ре-мен-но | ||
| членувано | ед-нов-ре-мен-но-то | ||
| мн. ч. | ед-нов-ре-мен-ни | ||
| членувано | ед-нов-ре-мен-ни-те | ||