непрестанен

Речник на българския език

непреста̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непреста̀нна, непреста̀нно, мн. непреста̀нни, прил. Който не престава никога; безкраен, безспирен, вечен. Непрестанна помощ.
същ. непреста̀нност, непрестанността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непрестанин
  • непристанен
  • непристанин
  • нипрестанен
  • нипрестанин
  • нипристанен
  • нипристанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-рес-та-нен
непълен член неп-рес-тан-ния
пълен член неп-рес-тан-ни-ят
ж. р. неп-рес-тан-на
членувано неп-рес-тан-на-та
ср. р. неп-рес-тан-но
членувано неп-рес-тан-но-то
мн. ч. неп-рес-тан-ни
членувано неп-рес-тан-ни-те