1.
пла̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
пла̀вна, пла̀вно, мн. пла̀вни, прил. Който няма резки преходи; отмерен, ритмичен. Плавни движения. Плавен преход.
• Плавни съгласни звукове. — Спец. Във фонетиката — название на р и л.
• Плавни съгласни звукове. — Спец. Във фонетиката — название на р и л.
Грешни изписвания (1)
- плавин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пла-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | плав-ния | ||
| пълен член | плав-ни-ят | ||
| ж. р. | плав-на | ||
| членувано | плав-на-та | ||
| ср. р. | плав-но | ||
| членувано | плав-но-то | ||
| мн. ч. | плав-ни | ||
| членувано | плав-ни-те | ||
2. плавен — мин. страд. прич. м. р.
плавен е производна форма на плавя (мин. страд. прич. м. р.).