разпоредба

Речник на българския език

разпорѐдба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разпоредби, ж. Разпореждане, заповед.

Грешни изписвания (7)

  • разпоредбъ
  • разпуредба
  • разпуредбъ
  • ръзпоредба
  • ръзпоредбъ
  • ръзпуредба
  • ръзпуредбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-по-ред-ба
членувано раз-по-ред-ба-та
мн.ч. раз-по-ред-би
членувано раз-по-ред-би-те
звателна форма