навик

Речник на българския език

на̀вик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. на̀вици, (два) на̀вика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също време.

Грешни изписвания (1)

  • навек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-вик
непълен член на-ви-ка
пълен член на-ви-кът
мн.ч. на-ви-ци
членувано на-ви-ци-те
бройна форма на-ви-ка
звателна форма