привичка

Речник на българския език

привѝчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. привички, ж. Навик.

Грешни изписвания (3)

  • превичка
  • превичкъ
  • привичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-вич-ка
членувано при-вич-ка-та
мн.ч. при-вич-ки
членувано при-вич-ки-те
звателна форма