процедура

Речник на българския език

процеду̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. процедури, ж.
1. Официално възприет ред за определена последователност при извършването на нещо. Процедура за доцент.
2. Спец. Обикн. мн. Предписани от лекар лечебни действия (като масаж, вана, бани и др. ).прил. процедурен, процедурна, процедурно, мн. процедурни. Процедурен въпрос.

Грешни изписвания (7)

  • процедуръ
  • процидура
  • процидуръ
  • пруцедура
  • пруцедуръ
  • пруцидура
  • пруцидуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-це-ду-ра
членувано про-це-ду-ра-та
мн.ч. про-це-ду-ри
членувано про-це-ду-ри-те
звателна форма