съвършенство

Речник на българския език

съвършѐнство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Висша степен в проявата на някакви качества. Изпълнението ѝ се доближава до съвършенството.
2. Идеал. Стремя се към съвършенство.
До съвършенство. — Във висша степен, превъзходно. Владее английски до съвършенство.

Грешни изписвания (7)

  • саваршенство
  • саваршенству
  • савършенство
  • савършенству
  • съваршенство
  • съваршенству
  • съвършенству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-вър-шен-с-т-во
членувано съ-вър-шен-с-т-во-то
мн.ч. съ-вър-шен-с-т-ва
членувано съ-вър-шен-с-т-ва-та