поясняване

Речник на българския език

поясня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пояснявъне
  • пуясняване
  • пуяснявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-яс-ня-ва-не
членувано по-яс-ня-ва-не-то
мн.ч. по-яс-ня-ва-ния
членувано по-яс-ня-ва-ни-я-та