изряден

Речник на българския език

изря̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изря̀дна, изря̀дно, мн. изря̀дни, прил. Който е безупречен, точен. Изряден е в служебните си задължения.

Грешни изписвания (3)

  • езряден
  • езрядин
  • изрядин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ря-ден
непълен член из-ряд-ния
пълен член из-ряд-ни-ят
ж. р. из-ряд-на
членувано из-ряд-на-та
ср. р. из-ряд-но
членувано из-ряд-но-то
мн. ч. из-ряд-ни
членувано из-ряд-ни-те