старши

Речник на българския език

ста̀рши прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

ста̀рша, ста̀ршо, мн. ста̀рши, прил.
1. Който е с по-висок чин в служебната йерархия. Старши асистент. Старши преподавател. Старши офицер.
2. Като същ. Който е упълномощен да отговаря за дейността на малка група войници, полицаи и др. Старши на групата.

Грешни изписвания (1)

  • старше

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стар-ши
непълен член стар-шия
пълен член стар-ши-ят
ж. р. стар-ша
членувано стар-ша-та
ср. р. стар-шо
членувано стар-шо-то
мн. ч. стар-ши
членувано стар-ши-те