старшия

Речник на българския език

1. старшия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • старшиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стар-шия
непълен член стар-ши-я-та
пълен член стар-ши-я-та
мн.ч. стар-шии
членувано стар-ши-и-те
бройна форма стар-шии
звателна форма стар-ши-йо

2. старшия — м. р. непълен член

старшия е производна форма на старши (м. р. непълен член).