жлеб

Речник на българския език

жлеб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

жлѐбът, жлѐба, мн. жлѐбове, (два) жлѐба, м. Дълга, тясна вдлъбнатина на предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предмет. Дъските за паркет имат жлебове.

Грешни изписвания (1)

  • жлеп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жлеб
непълен член жле-ба
пълен член жле-бът
мн.ч. жле-бо-ве
членувано жле-бо-ве-те
бройна форма жле-ба
звателна форма