про̀бив
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Отвор в резултат на пробиване. Пробив на кораба.
2. Прен. Разкъсване на войските на армия от неприятеля. 3. Прен. Преодоляване на препятствие, трудност.
1. Отвор в резултат на пробиване. Пробив на кораба.
2. Прен. Разкъсване на войските на армия от неприятеля. 3. Прен. Преодоляване на препятствие, трудност.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- пробев
- пробеф
- пробиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-бив | |
|---|---|---|
| непълен член | про-би-ва | |
| пълен член | про-би-вът | |
| мн.ч. | про-би-ви | |
| членувано | про-би-ви-те | |
| бройна форма | про-би-ва | |
| звателна форма | — | |