пробива

Речник на българския език

1. пробива — ед. ч. непълен член

пробива е производна форма на пробив (ед. ч. непълен член).

2. пробива — бройна форма

пробива е производна форма на пробив (бройна форма).

3. пробива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пробива е производна форма на пробивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пробива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пробива е производна форма на пробивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. пробива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пробива е производна форма на пробивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).