жилка

мн. жѝлки, ж.
1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата.
2. Обикн. мн. Удебелени ивици по листата или стъблото на растение.
3. Обикн. мн. Пластове или ивици от едно вещество, пръснати в друго, или от същото вещество, но с друг цвят — в мрамор, дървесина и под.
4. Разг. Корени на растение.
5. Разг. Прен. Склонност, предразположение към нещо. Поетична жилка.
6. Разг. Прен. Род, произход, корен. Имам хайдушка жилка.
7. Прен. Разг. Привкус. Виното има кисела жилка.