могъщество

Речник на българския език

могъ̀щество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Голяма сила, власт, влияние. При цар Симеон България постига духовно могъщество.
прил. могъ̀ществен, могъ̀ществена, могъ̀ществено, мн. могъ̀ществени.

Грешни изписвания (15)

  • могъштество
  • могъштеству
  • могъштиство
  • могъштиству
  • могъществу
  • могъщиство
  • могъщиству
  • мугъштество
  • мугъштеству
  • мугъштиство
  • мугъштиству
  • мугъщество
  • мугъществу
  • мугъщиство
  • мугъщиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-гъ-щес-т-во
членувано мо-гъ-щес-т-во-то
мн.ч. мо-гъ-щес-т-ва
членувано мо-гъ-щес-т-ва-та