поръчение

Речник на българския език

поръчѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. поръчѐния, ср. Възлагане на задача, обикн. направено в официална форма.

Грешни изписвания (3)

  • порачение
  • пурачение
  • пуръчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ръ-че-ние
членувано по-ръ-че-ни-е-то
мн.ч. по-ръ-че-ния
членувано по-ръ-че-ни-я-та