заръка

Речник на българския език

заръ̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. заръ̀ки, ж.
1. Поръчение, поръчка да се направи нещо. Сутрин даваше на всеки заръки.
2. Завет. Помня заръките на баща си.
3. ист. Заповед. Трябваше да изпълняват заръките на царя.

Грешни изписвания (3)

  • заръкъ
  • зъръка
  • зъръкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ръ-ка
членувано за-ръ-ка-та
мн.ч. за-ръ-ки
членувано за-ръ-ки-те
звателна форма