поръчка

Речник на българския език

поръ̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поръ̀чки, ж.
1. Само ед. Поръчване. По поръчка. Правя поръчка.
2. Това, което е поръчано, обикн. като конкретен предмет. Поръчката е донесена.

Грешни изписвания (3)

  • поръчкъ
  • пуръчка
  • пуръчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ръч-ка
членувано по-ръч-ка-та
мн.ч. по-ръч-ки
членувано по-ръч-ки-те
звателна форма