договореност

Речник на българския език

догово̀реност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

договореността̀, мн. догово̀рености, ж. Условие в сключен договор. Изпълнявам договорености.

Грешни изписвания (31)

  • договоренуст
  • договориност
  • договоринуст
  • догувореност
  • догуворенуст
  • догувориност
  • догуворинуст
  • дуговореност
  • дуговоренуст
  • дуговориност
  • дуговоринуст
  • дугувореност
  • дугуворенуст
  • дугувориност
  • дугуворинуст
  • договоренос
  • договоренус
  • договоринос
  • договоринус
  • догуворенос
  • догуворенус
  • догуворинос
  • догуворинус
  • дуговоренос
  • дуговоренус
  • дуговоринос
  • дуговоринус
  • дугуворенос
  • дугуворенус
  • дугуворинос
  • дугуворинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-го-во-ре-ност
членувано до-го-во-ре-ност-та
мн.ч. до-го-во-ре-нос-ти
членувано до-го-во-ре-нос-ти-те
звателна форма