конюнкту̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Създалото се положение в някаква област, определящо изход, развитие. Политическа конюнктура. Икономическа конюнктура. Конюнктурата позволява да не се плащат всички данъци.
прил. конюнкту̀рен, конюнкту̀рна, конюнкту̀рно, мн. конюнкту̀рни.
• Конюнктурна личност. — Безпринципен човек, действащ според конюнктурата.
прил. конюнкту̀рен, конюнкту̀рна, конюнкту̀рно, мн. конюнкту̀рни.
• Конюнктурна личност. — Безпринципен човек, действащ според конюнктурата.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- конйонктура
- конйонктуръ
- конйунктура
- конйунктуръ
- конюнктуръ
- кунйонктура
- кунйонктуръ
- кунйунктура
- кунйунктуръ
- кунюнктура
- кунюнктуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-нюн-к-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | ко-нюн-к-ту-ра-та | |
| мн.ч. | ко-нюн-к-ту-ри | |
| членувано | ко-нюн-к-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |