конюнктурен

Речник на българския език

конюнкту̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • конйонктурен
  • конйонктурин
  • конйунктурен
  • конйунктурин
  • конюнктурин
  • кунйонктурен
  • кунйонктурин
  • кунйунктурен
  • кунйунктурин
  • кунюнктурен
  • кунюнктурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-нюн-к-ту-рен
непълен член ко-нюн-к-тур-ния
пълен член ко-нюн-к-тур-ни-ят
ж. р. ко-нюн-к-тур-на
членувано ко-нюн-к-тур-на-та
ср. р. ко-нюн-к-тур-но
членувано ко-нюн-к-тур-но-то
мн. ч. ко-нюн-к-тур-ни
членувано ко-нюн-к-тур-ни-те