договорен

Речник на българския език

1. до̀говорен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • договорин
  • договурен
  • договурин
  • догуворен
  • догуворин
  • догувурен
  • догувурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-го-во-рен
непълен член до-го-вор-ния
пълен член до-го-вор-ни-ят
ж. р. до-го-вор-на
членувано до-го-вор-на-та
ср. р. до-го-вор-но
членувано до-го-вор-но-то
мн. ч. до-го-вор-ни
членувано до-го-вор-ни-те

2. договорен — мин. страд. прич. м. р.

договорен е производна форма на договоря (мин. страд. прич. м. р.).