усамотеност

Речник на българския език

усамотѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • осамотеност
  • осамотенуст
  • осамутеност
  • осамутенуст
  • осъмотеност
  • осъмотенуст
  • осъмутеност
  • осъмутенуст
  • усамотенуст
  • усамутеност
  • усамутенуст
  • усъмотеност
  • усъмотенуст
  • усъмутеност
  • усъмутенуст
  • осамотенос
  • осамотенус
  • осамутенос
  • осамутенус
  • осъмотенос
  • осъмотенус
  • осъмутенос
  • осъмутенус
  • усамотенос
  • усамотенус
  • усамутенос
  • усамутенус
  • усъмотенос
  • усъмотенус
  • усъмутенос
  • усъмутенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уса-мо-те-ност
членувано уса-мо-те-ност-та
мн.ч. уса-мо-те-нос-ти
членувано уса-мо-те-нос-ти-те
звателна форма