допир

Речник на българския език

до̀пир съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Пряк физически контакт с пръсти или с тяло; докосване, допиране. Страхувам се от допир с него.
2. Прен. Пряка връзка, непосредствено общуване; контакт, досег. Влизам в допир.

Грешни изписвания (1)

  • допер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пир
непълен член до-пи-ра
пълен член до-пи-рът
мн.ч. до-пи-ри
членувано до-пи-ри-те
бройна форма до-пи-ра
звателна форма