допиране

Речник на българския език

допѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • допирани
  • допиръне
  • допиръни
  • дупиране
  • дупирани
  • дупиръне
  • дупиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пи-ра-не
членувано до-пи-ра-не-то
мн.ч. до-пи-ра-ния
членувано до-пи-ра-ни-я-та