муфа

Речник на българския език

му̀фа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. му̀фи, ж. Приспособление за съединяване на цилиндрични части — тръби, валове и др.

Грешни изписвания (1)

  • муфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-фа
членувано му-фа-та
мн.ч. му-фи
членувано му-фи-те
звателна форма