клема

Речник на българския език

клѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клѐми, ж.
1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига.
2. Входно или изходно приспособление на електрическа верига в електрически апарат.

Грешни изписвания (1)

  • клемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-ма
членувано кле-ма-та
мн.ч. кле-ми
членувано кле-ми-те
звателна форма