изола̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. изола̀тори, (два) изола̀тора, м.
1. Вещество, което не провежда електрически ток и топлина. Дървото е добър изолатор.
2. Помещение за изолиране на заразно болни.
3. Всяко приспособление, предназначено да изолира.
1. Вещество, което не провежда електрически ток и топлина. Дървото е добър изолатор.
2. Помещение за изолиране на заразно болни.
3. Всяко приспособление, предназначено да изолира.
Грешни изписвания (7)
- езолатор
- езолатур
- езулатор
- езулатур
- изолатур
- изулатор
- изулатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | изо-ла-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | изо-ла-то-ра | |
| пълен член | изо-ла-то-рът | |
| мн.ч. | изо-ла-то-ри | |
| членувано | изо-ла-то-ри-те | |
| бройна форма | изо-ла-то-ра | |
| звателна форма | — | |