скоба

Речник на българския език

ско̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скоби, ж.
1. Метална пръчка със завити от двете страни краища, която свързва, скрепява две части.
2. Приспособление от извити метални ленти и пластмаса, което се използва в стоматологията за изправяне на криви челюсти или зъби; шина.
3. Обикн. мн. Препинателен или математически знак, който се състои от две заоблени или пречупени черти, поставяни в началото и в края на израз. Малки скоби. Средни скоби.същ. умал. скобка, мн. скобки, ж.
В/между скоби. — Между другото.
Отварям скоба/скоби. — Казвам нещо странично.
Откривам скоба/скоби. — Казвам нещо странично.

Грешни изписвания (1)

  • скобъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ско-ба
членувано ско-ба-та
мн.ч. ско-би
членувано ско-би-те
звателна форма