обица

Речник на българския език

обица̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обицѝ, ж. Обеца.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • обецъ
  • обицъ
  • убеца
  • убецъ
  • убица
  • убицъ
  • обеца

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-ца
членувано оби-ца-та
мн.ч. оби-ци
членувано оби-ци-те
звателна форма —

Връзки