бандаж

Речник на българския език

банда̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. банда̀жи, (два) банда̀жа, м.
1. Еластична превръзка за поддържане на телесен орган в нормално положение.
2. Спец. В техниката — метален пояс на машинни части за придаване на здравина.
прил. банда̀жен, банда̀жна, банда̀жно, мн. банда̀жни.

Грешни изписвания (2)

  • бандаш
  • бъндаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-даж
непълен член бан-да-жа
пълен член бан-да-жът
мн.ч. бан-да-жи
членувано бан-да-жи-те
бройна форма бан-да-жа
звателна форма