зъбец

Речник на българския език

зъбѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. зъбцѝ, (два) зъбѐца, м.
1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож.
2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкане с ръчен стан.

Грешни изписвания (1)

  • забец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зъ-бец
непълен член зъ-бе-ца
пълен член зъ-бе-цът
мн.ч. зъб-ци
членувано зъб-ци-те
бройна форма зъ-бе-ца
звателна форма