копче

Речник на българския език

ко̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ко̀пчета, ср.
1. Пластмасово, метално, кокалено кръгче, приспособено за пришиване към дреха, за да държи прибран някакъв отвор, разрез. Копчета за блуза. Скъса ми се копчето.
2. Всяко приспособление към механизъм за неговото включване или регулиране, което се върти или натиска. Копче на радиоапарат. Копче на звънец. Копче на бойлер.
Секретно копче. — Копче, което се състои от две влизащи една в друга части и е предназначено за вътрешно закопчаване, без декоративна функция.
Облечено копче. — Метално кръгче, облечено чрез специален уред с плат като дрехата, към която се пришива.

Грешни изписвания (1)

  • копчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коп-че
членувано коп-че-то
мн.ч. коп-че-та
членувано коп-че-та-та