зъб

зъбъ̀т, зъба̀, мн. зъ̀би, (два) зъ̀ба, м.
1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната. Отхапа ябълката със зъби.
2. Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и под.; зъбец.
3. Всеки издаден напред остър елемент.
• Имам зъб (на някого). — Искам да отмъстя.
• Въоръжен до зъби. — Много въоръжен.
• Точа си зъбите (за нещо). — Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.