шип

Речник на българския език

шип — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шѝпът, шѝпа, мн. шѝпове, (два) шѝпа, м.
1. Бодил на цвете. Розата има големи шипове.
2. Израстък върху кост. Шип на крака на петел. Шипове по гръбначния стълб.
3. Заострена издатина по предмет или връх на предмет. Гривна с шипове.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шип
непълен член ши-па
пълен член ши-път
мн.ч. ши-по-ве
членувано ши-по-ве-те
бройна форма ши-па
звателна форма —

Връзки