бодил

Речник на българския език

бодѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бодѝли, (два) бодѝла, м. Трънливо растение; бурен.



мн. бодлѝ, (два) бодѝла, м.
1. Трън, шип. Розата има бодли.
2. Остър като игла рогов израстък по кожата на животно. Бодли на таралеж.

Грешни изписвания (1)

  • будил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-дил
непълен член бо-ди-ла
пълен член бо-ди-лът
мн.ч. бо-ди-ли
членувано бо-ди-ли-те
бройна форма бо-ди-ла
звателна форма