трън

Речник на българския език

1. трън съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тръ̀нът, тръ̀на, мн. тръ̀ни, (два) тръ̀на, м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
същ. умал. тръ̀нче, мн. тръ̀нчета, ср. (в 1 знач.).
От трън, та на глог. — От по-малко зло на по-голямо.
Като на тръни. 1. — (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
Като трън в очите (на някого). — Неприятен съм, дразня.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трън
непълен член тръ-на
пълен член тръ-нът
мн.ч. тръ-но-ве
членувано тръ-но-ве-те
бройна форма тръ-на
звателна форма

2. трън съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

тръ̀нът, тръ̀на, мн. тръ̀ни, (два) тръ̀на, м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
същ. умал. тръ̀нче, мн. тръ̀нчета, ср. (в 1 знач.).
От трън, та на глог. — От по-малко зло на по-голямо.
Като на тръни. 1. — (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
Като трън в очите (на някого). — Неприятен съм, дразня.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трън
непълен член тръ-на
пълен член тръ-нът
мн.ч. тръ-ни
членувано тръ-ни-те
бройна форма тръ-на
звателна форма

3. Трън географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение