глог

Речник на българския език

глог съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гло̀гът, гло̀га, мн. гло̀гове, (два) гло̀га, м. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат.
прил. гло̀гов, гло̀гова, гло̀гово, мн. гло̀гови.
От трън, та на глог.Разг. От по-малкото към по-голямо зло. Уж за по-добре се обърнах към него, а пък то — от трън, та на глог.

Грешни изписвания (1)

  • глок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глог
непълен член гло-га
пълен член гло-гът
мн.ч. гло-го-ве
членувано гло-го-ве-те
бройна форма гло-га
звателна форма