храст

Речник на българския език

храст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

хра̀стът, хра̀ста, мн. хра̀сти, (два) хра̀ста, м. Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността на земята. Шипков храст.
същ. умал. хра̀стче, мн. хра̀стчета, ср.
прил. хра̀стов, хра̀стова, хра̀стово, мн. хра̀стови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. храст
непълен член храс-та
пълен член храс-тът
мн.ч. храс-ти
членувано храс-ти-те
бройна форма храс-та
звателна форма