китка

мн. кѝтки, ж.
1. Разг. Снопче цветя. Китка здравец.
2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка магданоз.
3. Съцветие или клонче със завръз на зеленчук. На една китка има по пет домата.
4. Група от дървета или от каквото и да е растение, израснали самотно, сред друга растителност.
5. Разг. Цвете. В градинката имаше всякакви китки.

---

мн. кѝтки, ж. Част от ръката с пръстите и дланта. Боли ме ставата до китката.